На 65 години, след като цял живот съм вярвала, че съм дъщеря на българско семейство от Пловдив, открих тайна, която преобърна всичко. Оказа се, че съм осиновена и истинският ми произход е ромски. Тази истина ме изправи пред себе си и пред обществото, което винаги съм смятала за свое.
Казвам се Мария и съм на 74 години. Наскоро преживях унижение в аптеката, което ме накара да се замисля за мястото на възрастните хора в нашето общество. Тази история е за болката, самотата и надеждата, че нещо може да се промени.
Още в първия миг, когато срещнах Мария, разбрах, че животът ми няма да бъде същият. Нашата връзка, белязана от 39 години разлика, се превърна в изпитание за мен, семейството ми и цялото ни малко градче. В тази история разказвам за болката, страха и надеждата, които изпитах, докато се борех за правото си да обичам.
