Това лято с жена ми решихме да обиколим България, вместо да пътуваме в чужбина. Посетихме сестрата на жена ми, Мария, която живее в малко родопско градче, но очакваната топла семейна среща се превърна в изпитание за нашето търпение и отношения. Историята ми е за това как понякога най-близките хора могат да ни наранят най-дълбоко.
Всяка събота с жена ми Катя пътуваме до родителите ѝ, за да помагаме със строежа на навес. Работата е тежка, а благодарността – няколко буркана туршия. Един ден обаче разкрих истинската причина, поради която зет ми Иво не пропуска нито една събота, и това преобърна всичко.
В края на август майка ми ме помоли да ѝ помогна с парите за отопление през зимата. Заедно със сестра ми, Мария, решихме да ѝ помогнем, но скоро разбрахме, че парите ни не отиват там, където мислехме. Истината, която излезе наяве, преобърна представите ни за семейството и доверието.
След пенсионирането си с мъжа ми създадохме градина с надеждата да обединим семейството. Вместо благодарност, срещнахме неразбиране и студенина от снаха ми. Тази история разказва за болката, разочарованието и надеждата за помирение.
В тази история разказвам за живота си в малък български град, където любовта между мен и съпругата ми Мария никога не беше изричана на глас. През години на трудности, семейни конфликти и неизказани думи, се научих да разчитам на малките жестове, които казват повече от всяка дума. Но когато съдбата ни изправи пред най-голямото изпитание, осъзнах колко много може да струва едно неизказано „Обичам те“.
В тази история разказвам за вътрешната борба между доброто и злото в мен, вдъхновена от думи на моя дядо. Семейните конфликти, бедността и изкушенията на ежедневието ме поставиха пред трудни избори. В края осъзнах, че всеки носи своите пламъци и че само ние решаваме кой ще гори по-силно.
