Баща ми ме изгони от вкъщи в една бурна вечер, а аз се озовах сама на улицата, с разбито сърце и без посока. Прекарах години в самота, борейки се с гнева и болката, докато търсех прошка и надежда за помирение. Днес се чудя дали семейството, което ни е наранило най-много, може да бъде и това, което ни изцелява.
Казвам се Димитър и съм самотен баща на тийнейджърка. Когато забелязах, че дъщеря ми Мария носи скъпи обувки и последен модел телефон, а твърди, че са от майка ѝ, нещо в мен се разтревожи. Реших да я проследя и открих истина, която ме върна към собственото ми детство и ме накара да се замисля за доверието между родители и деца.
Още от осемнадесетата си година баща ми ме караше да плащам наем за собствената си стая. Днес, когато е възрастен и без пари, очаква аз да се грижа за него. В този разказ се боря с въпросите за семейството, дълга и прошката в българската действителност.
Казвам се Елица и цял живот съм търсила истината за произхода си. След години на мълчание от страна на майка ми, най-сетне открих баща си в старчески дом и го върнах у дома. Тази история е за болката от липсата, за прошката и за втория шанс, който животът понякога ни дава.
Всичко започна с една бурна кавга в кухнята на Иван. Той беше баща на съпруга ми и човек, който никога не се примиряваше с посредствеността. Историята ми е за сблъсъка между поколенията, за трудния път към разбирателството и за това как едно разочарование може да промени съдбата на цялото семейство.
В този разказ споделям най-болезнения момент от живота си – когато загубих дъщеря си Мария в катастрофа. Преживях гняв, отчаяние и безсънни нощи, докато не намерих сили да простя на човека, който я отне от мен. Това е моята изповед за болката, прошката и надеждата.
Казвам се Арина и цял живот съм живяла с мисълта, че баща ми е починал преди да се родя – майка ми винаги го описваше като ангел, който ме пази от небето. Но една вечер, докато подреждах новия си апартамент в София, на вратата ми почука непознат мъж и светът ми се преобърна. Истината за миналото на семейството ми се оказа по-драматична и болезнена, отколкото някога съм си представяла.
Баща ми ме изостави, когато бях дете, и години наред живях с празнината от неговото отсъствие. Сега, когато животът му се преобръща, той търси прошка и иска да бъда до него. Но мога ли да простя на човек, който никога не беше до мен, когато най-много имах нужда от него?
На прага на шестнайсетия си рожден ден, аз – Ива, живея в дом, където думите ми се разпиляват като прах във въздуха. След смъртта на майка ми, баща ми – Петър, по-възрастен и студен, сякаш се превърна в сянка, а полусестра ми Мария е единствената ми опора. В тази история разказвам за битката си да бъда чута, да намеря себе си и да се освободя от оковите на чуждото презрение.
