Казвам се Арина и цял живот съм живяла с мисълта, че баща ми е починал преди да се родя – майка ми винаги го описваше като ангел, който ме пази от небето. Но една вечер, докато подреждах новия си апартамент в София, на вратата ми почука непознат мъж и светът ми се преобърна. Истината за миналото на семейството ми се оказа по-драматична и болезнена, отколкото някога съм си представяла.
Баща ми ме изостави, когато бях дете, и години наред живях с празнината от неговото отсъствие. Сега, когато животът му се преобръща, той търси прошка и иска да бъда до него. Но мога ли да простя на човек, който никога не беше до мен, когато най-много имах нужда от него?
На прага на шестнайсетия си рожден ден, аз – Ива, живея в дом, където думите ми се разпиляват като прах във въздуха. След смъртта на майка ми, баща ми – Петър, по-възрастен и студен, сякаш се превърна в сянка, а полусестра ми Мария е единствената ми опора. В тази история разказвам за битката си да бъда чута, да намеря себе си и да се освободя от оковите на чуждото презрение.
