Всичко започна в онази студена зимна вечер, когато дъщеря ми Виктория ме попита защо никога не съм у дома. Аз, Георги, баща и съпруг, се борих между любовта към семейството и нуждата да осигуря по-добър живот. В тази история разкривам болката, вината и надеждата, които съпътстват невидимите жертви на един български баща.
В тази история разказвам за живота си като баща и съпруг, който работи нощна смяна, за да издържа семейството си. Израснал съм с майка, която сама се бореше за нас, и сега се опитвам да не допусна децата ми да изпитат същата несигурност. Но докато се боря с умората и самотата на нощта, усещам как връзката ми със съпругата ми Силвия се разпада, а жертвите ми остават неразбрани.
Казвам се Григор и никога няма да забравя деня, в който ме извикаха в училището на сина ми Тихомир. Този ден промени всичко между мен, сина ми и системата, която би трябвало да го пази. Истината, която излезе наяве, разтърси не само мен, но и цялото училище.
Животът ми се преобърна, когато баща ми отказа да продаде старата ни къща, а брат ми категорично отказа да живее с него. Аз и съпругът ми се оказахме натикани в ъгъла, принудени да напуснем нашия апартамент, за да угодим на семейните желания. Сега се боря с чувството за вина, гняв и безсилие, докато се опитвам да намеря изход от този омагьосан кръг.
Винаги съм вярвала, че баща ми е изчезнал, когато съм била бебе – така ми казваше мама. Но една вечер, докато подреждах новия си апартамент в София, на вратата ми се появи непознат мъж с очи, които странно напомняха на моите. Тази среща преобърна целия ми свят и ме накара да се запитам: колко истини всъщност знаем за семейството си?
Цял живот вярвах, че баща ми ме е изоставил, докато един дъждовен ден не намерих скрити писма в стария гардероб на мама. Откритията ми преобърнаха представата ми за семейството и ме накараха да се изправя срещу болезнени истини. Сега се питам дали някога ще мога да простя – и на себе си, и на майка ми.
Стоя в хола на бащината къща, докато той ми съобщава, че половината дом ще остане на полубрата ми – човек, когото съм виждал само веднъж. В мен бушуват гняв, страх и объркване, а спомените за детството ми се преплитат с усещането за предателство. Търся съвет и разбиране – как да приема тази нова реалност и да намеря сили да продължа напред?
След трагичната загуба на дъщеря ми, трябваше да се изправя пред истината за собственото си отсъствие и да се опитам да изградя връзка с внучката си. Тази история разказва за моите усилия да поправя миналото и да намеря изкупление, докато се сблъсквам с реалността, че някои възможности никога не могат да бъдат върнати. Въпросът е дали ще успея да спечеля доверието на малката Елизабет и да стана част от живота й.
