Казвам се Михаил и съм на шест години. В деня на рождения си ден реших да дам всичките си пари, за да помогна на моя съученик Петър. Не подозирах, че това ще разтърси не само моето семейство, но и целия ни блок.
В този разказ споделям за живота си в малък панелен апартамент в София, където семейството ми се бори с финансови трудности, докато съседите ни живеят в изобилие. Конфликтите между поколенията, завистта и чувството за несправедливост изпълват ежедневието ни. Историята разкрива как едно семейство се опитва да запази достойнството си, въпреки че светът около тях изглежда все по-нечестен.
Още от първия миг след смъртта на съпруга ми, животът ми се превърна в непрестанна борба. Майка ми отказва да ми помогне с децата, а аз трябва да работя, за да ги изхранвам. Всеки ден се питам: какво още мога да направя, за да не се разпадна и да осигуря бъдеще на децата си?
Всичко започна с едно отчаяно молене за пари пред Централна гара в София. Аз, Мария, се сблъсках с жена, която твърдеше, че няма какво да яде, но истината се оказа много по-сложна и болезнена. Тази среща ме накара да се замисля за доверието, съчувствието и границите между истинската нужда и измамата.
В тази история разказвам за вътрешната борба между доброто и злото в мен, вдъхновена от думи на моя дядо. Семейните конфликти, бедността и изкушенията на ежедневието ме поставиха пред трудни избори. В края осъзнах, че всеки носи своите пламъци и че само ние решаваме кой ще гори по-силно.
