Казвам се Мария и това е историята за деня, в който поисках от баба ми Катя да прехвърли апартамента на мое име. Израснах с нея, след като родителите ми ме изоставиха, и вярвах, че връзката ни е неразрушима. Но една молба разклати основите на семейството ни и ме накара да се замисля какво всъщност означава благодарността.
Казвам се Ева и никога не съм си представяла, че ще се грижа за снахата си Ели, след като синът ми я изостави. Въпреки болката и объркването, които изпитвах, Ели ми показа благодарност, която не разбирах и не очаквах. Сега търся отговори – как да приема тази неочаквана топлина и какво означава тя за мен като майка и човек.
Всичко започна в болничната стая, където животът ми висеше на косъм, а един непознат – Георги – реши да ми подари бъбрек. От този момент съдбите ни се преплетоха, но с времето отношенията ни се оказаха по-сложни и болезнени, отколкото някога съм си представяла. Днес се питам дали истинската благодарност може да бъде тежест и какво остава, когато доверието бъде предадено.
„Всяка празнична година изпращам на най-голямата си внучка, която е първокурсничка в университета, внимателно подбран подарък. Нейният по-малък брат и сестра винаги изразяват благодарността си с искрени съобщения. Но от нея има само мълчание“ – споделя загрижена баба.
