В този разказ споделям най-болезнения ден от живота си – деня, в който загубих брат си Петър край язовира. Вината, болката и неизказаните думи ме преследват и до днес. Историята ми е за семейството, за прошката и за това как един миг може да промени всичко.
Всичко се промени в мига, в който брат ми Петър хвърли ключовете на масата и изкрещя, че повече не може да търпи. Аз, Мария, се оказах между него и сестра ми Елена, опитвайки се да запазя мира в дома ни, докато напрежението растеше с всеки изминал ден. Сега се чудя – има ли изобщо правилен начин да помогнеш на близките си, когато домът се превърне в бойно поле?
