Казвам се Мария. Моята история е за оцеляване под един покрив, където тишината беше по-силна от всеки вик, а семейството ми – моят най-голям страх и болка. Ще ви разкажа как се борих да се спася от миналото, което можеше да ме унищожи.
В един миг на отчаяние напуснах дома си, оставяйки съпруга си и свекърва си зад гърба си. Сега се боря с вината, страха и надеждата за ново начало. Това е моята изповед за смелостта да избереш себе си, когато любовта се превърне в товар.
Избягах от дома веднага след като завърших гимназия, оставяйки майка ми сама с болния ми брат. Сега се боря с вината, гнева ѝ и собственото си чувство за вина, докато се опитвам да намеря пътя си в София. Търся съвет как да се справя с тази болка и дали някога ще мога да простя на себе си.
В един дъждовен следобед напуснах дома си, оставяйки след себе си съпруга и свекърва, които никога не ме приеха истински. Сега, сама в малка квартира, се боря с вина, страх и надежда за ново начало. Това е моята изповед за смелостта да избереш себе си пред удобството на познатото.
В тази история разказвам за себе си – Мария, жена, която се крие в работата си, за да избяга от студения дом и безразличието на съпруга си. През дългите вечери в офиса търся утеха, докато у дома ме чака само тишина и неразбиране. В един момент осъзнавам, че бягството не решава нищо, а истината ме застига с цялата си тежест.
В тази история разказвам за себе си – Мария, жена, която се крие в работата си, за да избяга от студения дом и безразличието на съпруга си. Преживявам вътрешна борба между желанието да бъда ценена и страха да се изправя срещу истината. Всяка вечер, когато светлините в офиса угасват, аз оставам сама със себе си и с въпроса: заслужавам ли повече?
