Още в деня след погребението се скарах с майка ми в панелката в „Тракия“ и бях сигурна, че пак ме избира да мълчи вместо да ми каже истината 😶. После от един стар плик от ДСК и няколко думи на леля ми излезе нещо, което обърна цялата история за баща ми и за нашето семейство 💸. Аз ту се втвърдявах, ту ми идваше да я прегърна, защото разбрах, че никой при нас не е бил съвсем прав, ама и съвсем виновен не е 🥺. И сега още се чудя дали една честна вечер може да поправи години студенина, или просто отваря рани, които сме държали затиснати твърде дълго.