Казвам се Радостина и никога няма да забравя онази студена ноемврийска вечер, когато ме хванаха да крада храна от супермаркета. Вместо очакваното наказание, полицай Георги ми подаде ръка и това преобърна не само нашата Коледа, но и целия ми живот. Този разказ е за отчаянието, срама и човечността, която може да разруши дори най-дебелите стени на безнадеждността.
Казвам се Мария Георгиева, майка на три деца от квартал „Филиповци“ в София. В една студена декемврийска вечер, малко преди Коледа, отчаянието ме тласна към постъпка, за която никога няма да се гордея. Това, което се случи след това, промени не само моя живот, но и начина, по който гледам на света.
В една обикновена вечер в кварталното заведение, самотата ме срещна с баба Мария. Една споделена вечеря се превърна в начало на неочаквана връзка, която разтърси целия ми свят. Тази история е за загубата, самотата и малките жестове, които могат да променят човешки съдби.
В една дъждовна вечер, докато дежурех в пожарната, съдбата ме изправи пред най-неочакваното изпитание – изоставено бебе на прага ни. През сълзи и страхове, намерих сили да се грижа за него, докато колегите ми и началникът реагираха по начини, които промениха живота ми. Тази нощ преобърна представите ми за смелост, майчинство и човечност.
