В този разказ споделям как се съгласих на трето дете по настояване на съпруга си, а сега той ме обвинява за нашите дългове и семейни проблеми. Всеки ден се боря с чувство за вина, изтощение и страх, че ще изгубя себе си и семейството си. Търся отговори как да спася брака си и да намеря сили да продължа напред.
Живея с възрастната си майка и усещам как животът ми се изплъзва между пръстите. Всеки ден е борба между дълга към нея и желанието да имам свой собствен живот. Понякога се чудя дали някога ще бъда свободен или ще остана завинаги в сянката на миналото.
В тази история разказвам за тежката борба да намеря подходящ дом за възрастни за майка ми, докато се боря с чувство за вина, неразбиране в семейството и собствените си граници. Като средното дете винаги съм бил между чука и наковалнята, но сега съм на първа линия, изтощен и разкъсван между любовта и безсилието. Това е моят вик за помощ и въпрос към всички: къде свършва дългът ни към родителите и започва правото ни на собствен живот?
Винаги съм се опитвала да бъда добра майка, но когато синът ми Димитър и съпругата му Мария останаха при мен „за малко“, не подозирах колко ще се промени животът ми. Години наред живях с чувство за вина, което те използваха срещу мен, докато не намерих сили да поставя граници. Едва тогава осъзнах колко много съм жертвала себе си и какво означава да си върнеш достойнството.
