На трийсет години празнувам рождения си ден два пъти – веднъж заради живота, който ми е даден, и втори път заради живота, който сестра ми ми е спасила. Но тази година, когато зет ми – успешен бизнесмен с винаги студен поглед – ме извика на разговор, разбрах, че миналото никога не си тръгва напълно. Историята ми е за изпитанията на семейството, за прошката и за цената на дълга.
Преди пет години дадохме на родителите на съпруга ми голяма сума пари, която събирахме за бъдещето на дъщеря ни. Днес той иска да им простим дълга, а аз се чувствам предадена и невидима. Историята ми е за сблъсъка между семейната лоялност и справедливостта.
Преди пет години дадохме голяма сума пари на свекърите ми, за да им помогнем. Сега съпругът ми иска да им простим дълга, но аз се чувствам предадена и неразбрана. Историята ми е за доверието, семейните граници и цената на прошката.
Още от осемнадесетата си година баща ми ме караше да плащам наем за собствената си стая. Днес, когато е възрастен и без пари, очаква аз да се грижа за него. В този разказ се боря с въпросите за семейството, дълга и прошката в българската действителност.
Преди пет години дадох на свекърите си голяма сума пари, спестена от майчинството ми. Днес, когато имаме нужда от тези пари, съпругът ми настоява да им простим дълга. Разкъсвам се между справедливостта и семейството, докато се боря със собствените си чувства на предателство и вина.
Всичко започна с едно обикновено телефонно обаждане, което преобърна живота ми. В отчаянието си да спася семейството ни, поисках пари назаем от тъста ми, без да подозирам каква буря ще предизвика това. Сега живея с последствията и се питам дали някога ще мога да върна доверието и уважението, които изгубих.
Преди пет години дадохме голяма сума пари на родителите на съпруга ми, за да им помогнем в труден момент. Сега, когато парите ни трябват повече от всякога, съпругът ми иска да забравим дълга, а майка ми настоява да си ги поискаме обратно. Разкъсвам се между любовта към семейството и чувството за справедливост.
