В тази история разказвам за живота си като самотна майка, която е отгледала дъщеря си в трудни времена. Сега тя ми помага финансово, но ме моли да пазя това в тайна от съпруга ѝ. Вътрешната ми борба между благодарността и вината се превръща в централната драма на моя живот.
Аз съм баба Мария и цял живот съм се борила за единството на семейството си. Днес обаче седя сама в хола, докато дъщеря ми Елена предпочита внучката ми Ива пред брат ѝ Петър, а домът ни се изпълва с напрежение и болка. В тази история ще ви разкажа за тежките избори, които трябваше да направя, и за въпросите, които все още ме измъчват.
В тази история разказвам за сблъсъка между мен и дъщеря ми, когато тя настоява да се държа като „истинска баба“. Преживявам вътрешна борба между желанието си да бъда себе си и очакванията на семейството. Историята разкрива какво означава да си жена на средна възраст в България днес и как се боря за правото си на свобода и щастие.
Сутринта започна като всяка друга, но една малка грешка и напрежението в автобуса промениха целия ми ден. Преживях унижение пред непознати, докато се опитвах да защитя себе си и дъщеря си. Тази случка ме накара да се замисля за човечността и безразличието в нашето общество.
Когато дъщеря ми беше на 12 години, трябваше да замина за работа в чужбина, оставяйки я сама в най-важния момент от живота й. Сега, на 59 години, се боря с омразата й и опитвам да възстановя връзката ни. История за саможертва, разочарование и надежда за прошка.
