Мъжът ми настоя баба му Мария да се нанесе при нас, въпреки тежката ѝ болест. Аз се опитах да обясня страховете и притесненията си, но той не ме чу – и накрая ме остави сама с въпросите и болката. Сега се чудя: къде свършва дългът към семейството и започва грижата за себе си?
Всичко се промени в деня, когато съпругът ми настоя майка му да се премести при нас. Болестта ѝ разрушаваше не само нейния свят, но и нашия брак. Сега се питам – има ли граница между състраданието и саможертвата?
Всичко започна в онази студена декемврийска вечер, когато баба ми Мария не ме позна. От този момент животът ми се преобърна – наследих апартамента ѝ, но и тежестта да се грижа за нея, докато паметта ѝ бавно угасваше. Между семейните конфликти, собствените ми страхове и безкрайната обич към баба, се научих какво значи истинска отговорност.
Израснах в малко българско село, където майка ми беше учителка, а баща ми работеше на строеж. След години тежък труд и семейни изпитания, майка ми започна да се държи странно и да забравя близките си. Сега се боря с вината и болката, докато се опитвам да се грижа за нея и да запазя семейството ни сплотено.
