Винаги съм вярвала, че свекърва ми с радост се грижи за децата ни. Едва наскоро разбрах колко много я е натоварвало това и колко дълго е крила истинските си чувства. Сега трябва да се изправя пред последиците и да се запитам – възможно ли е да възстановим доверието в семейството?
Първият път, когато казах „не“ на дъщеря си, сякаш наруших някакъв невидим кодекс на „добрата баба“. Обичам внуците си, но не искам повече да бъда просто помощ в дома и безплатна детегледачка. Това е моята изповед и зов за разбиране – за правото на собствен живот след шейсетте.
Казвам се Мария и съм млада майка от Пловдив. След като поверих бебето си на непозната детегледачка, съмнението ме разяде отвътре и ме тласна към отчаяни действия. Откритието ми преобърна живота ми и ме накара да се замисля за доверието, страха и майчината интуиция.
Още от първия миг след смъртта на съпруга ми, животът ми се превърна в непрестанна борба. Майка ми отказва да ми помогне с децата, а аз трябва да работя, за да ги изхранвам. Всеки ден се питам: какво още мога да направя, за да не се разпадна и да осигуря бъдеще на децата си?
Казвам се Мария и след раждането на дъщеря ми Елица, животът ми се преобърна. Доверих се на непозната жена да се грижи за най-ценното ми, но нещо вътре в мен не ми даваше мира. Истината, която открих, промени всичко и ме накара да се замисля за границите на доверието и майчината интуиция.
Живея в стар панелен блок в Люлин и от месеци съм въвлечена в странна ситуация – съседката ми все по-често оставя детето си при мен, сякаш съм му втора майка. В началото го приемах като помощ, но вече усещам, че ме използват, а напрежението вкъщи расте. Сега трябва да намеря сили да кажа „стига“ – но как да го направя, без да се превърна в лошата съседка?
