Всичко се преобърна в деня, когато Петър си тръгна и ме остави сама с децата в старата ни къща на края на селото. Преживях вина, страх и отчаяние, но трябваше да намеря сили заради децата си. Това е разказ за борбата ни за ново начало, което вместо щастие донесе още изпитания.
Една вечер разруши всичко, което наричах семейство. Съпругът ми, Петър, ме обвини за болестта на сина ни и ме изгони от дома ни. Сега, когато съм загубила всичко, само надеждата и майчината любов ме крепят.
Казвам се Елена и съм баба от Пловдив. Винаги съм вярвала, че съм най-добрата баба на света, докато една съдбоносна нощ не обърна живота ми с главата надолу. Това е моята история за вина, любов и трудния път към прошката в нашето семейство.
В този разказ споделям един от най-трудните си дни като майка и снаха. Болното ми дете, напрежението у дома и безмилостните думи на свекърва ми ме поставиха на ръба на отчаянието. Това е история за границите на търпението, за болката от неразбирането и за невидимата битка между поколенията.
