Казвам се Елена и моята история започва в една мразовита ноемврийска сутрин, когато чух майка ми да казва, че синът ми е само бреме. Бях останала без работа след майчинството и всеки ден беше борба да намеря нова работа и място в детска градина в София. Между отчаяното търсене, семейните напрежения и нарастващите съмнения, започнах да се питам дали не съм сгрешила, че съм станала майка.
Казвам се Виктория и съм пенсионирана счетоводителка, която отчаяно се опитва да бъде част от живота на своя внук. След като снаха ми се върна на работа, малкият Александър започна да ходи на детска градина, а аз останах на заден план. Историята ми е за болката, ревността и надеждата, че семейството може да намери път един към друг.
В този разказ споделям как едно неочаквано обаждане от детската градина разкри, че синът ми е жертва на тормоз. Преживяхме семейни конфликти, вина и безсилие, докато се борехме да защитим детето си. Историята ми е покана към всички родители да не подценяват сигналите и да говорят открито за трудните теми.
Иван, пенсиониран инженер, винаги е ценял семейството над всичко останало. Дъщеря му, Елена, и съпругът ѝ, Марин, имат 4-годишна дъщеря, Лилия. Когато Елена се върна на работа, Лилия започна да посещава детска градина. Въпреки усилията на Иван да бъде част от живота на Лилия, ново предизвикателство създаде емоционална дистанция между тях.
