Казвам се Петър и съм баща на единайсетгодишния Мартин. Историята ми започва в деня, в който видях сина си публично унижен от учителите си, а видеото се разпространи из целия град. Това беше моментът, в който разбрах, че трябва да се изправя срещу системата, която би трябвало да пази децата ни.
Казвам се Димитър и винаги съм вярвал, че мога да предпазя сина си от всичко лошо. Един неочакван телефонен разговор от детската градина на малкия ми Виктор преобърна света ми. Това е разказът за болката, вината и борбата да върнем доверието на нашето дете.
Казвам се Мария и съм майка, която вярваше, че кърменето е най-големият израз на любов към детето. Но когато синът ми Петър навърши осем и все още търсеше утеха в мен по този начин, разбрах, че границите са размити и последствията – тежки. Това е моята изповед за вината, съмненията и надеждата за прошка.
