Бях на дванадесет, когато баща ми ме накара да си измия устата с мръсната гъба от мивката, защото го излъгах. Майка ми разбра и се изправи срещу него, а аз останах между двама родители, които се бореха за моята душа по различни начини. Тази история е за болката, която оставят думите и действията, и за въпросите, които никога не получават отговор.
В една безсънна нощ снаха ми пристигна с децата си, търсейки спасение от нещо, което не можех да осмисля. В този момент миналото ми се върна с пълна сила – спомените за баща ми, който ни изостави заради друга жена, и болката, която майка ми преживя. Сега трябваше да реша дали да повторя грешките на миналото или да стана опора за семейството си.
Бях само на шест, когато майка ми се появи неочаквано на прага ни. В този момент, воден от болка и объркване, ѝ казах да си тръгне – решение, което беляза целия ми живот. Сега, вече родител, се боря с последиците и въпросите, които никога не ми дават покой.
Като възрастен, открих болезнената истина, че майка ми избра новия си съпруг пред мен. Той просто не искаше да съм наоколо. Търся съвет как да обработя това разкритие и да намеря начин да се излекувам.
До седемгодишна възраст, Емилия живееше привидно нормален живот с родителите си. Но един ден всичко се промени. След училище, вместо баща ѝ, я взе леля ѝ. Когато се прибраха вкъщи, баща ѝ съобщи новина, която щеше да промени живота ѝ завинаги.
