Още от малка усещах, че баба и дядо не разбират какво наистина ме радва. Винаги настояваха да играя с дървени кукли и стари пъзели, докато аз мечтаех за цветни моливи и книги за рисуване. Тази история е за болката от неразбирането между поколенията и търсенето на път към взаимното приемане.
В този разказ споделям как майка ми свекърва унищожи най-скъпата ми колекция от детството, вярвайки, че така ще ме направи „истинска жена“. Преживях предателство, разочарование и борба за собствената си идентичност в едно българско семейство. Историята ми е покана към всички, които някога са се чувствали неразбрани или потъпкани от близките си.
В една обикновена вечер, докато синът ми Даниел спеше, чух разговор между съпруга ми и свекърва ми, който преобърна целия ми свят. Историята разказва за борбата ми между майчината любов, семейните тайни и трудните решения, които трябва да вземем за децата си. В този разказ се сблъскват мечтите на едно дете, страховете на един родител и тежестта на неизказаното.
