Казвам се Мария и съм детска учителка в малко училище в Пловдив. Историята на малката Софи, нейната тиха болка и моят отчаян опит да ѝ помогна, ме доведоха до ръба на силите ми. Това е разказ за една невидима битка, която промени всичко в живота ми.
Казвам се Ивана и никога не съм вярвала, че един детски поглед ще преобърне целия ми свят. Като медицинска сестра в Пловдив, реших да даря бъбрек на малкия Мартин, без да подозирам колко дълбоко ще се промени животът ми, неговото семейство и цялата ни общност. Това е разказ за смелостта, болката, надеждата и въпросите, които остават, когато светлините в болничните коридори угаснат.
Аз съм Мария, учителка в детска градина в малък български град. През годините съм виждала много съдби, но историята на Виктория – едно тихо, затворено момиченце с тежък семеен живот – преобърна представите ми за това какво означава да си учител и човек. Тази история е за невидимата борба на децата и за границите на нашата помощ.
Пиша това писмо, защото сърцето ми не издържа повече на тишината между мен и децата ми. След като се преместихме в Пловдив заради работата ми, всичко се промени – отношенията ни се разпаднаха, а аз се чувствам виновна за всяка тяхна сълза. Сега търся начин да ги върна обратно в живота си, но не знам дали ще ми простят.
