Още в първия си ден в новото училище се почувствах изгубен и самотен. Тогава видях Мария, която плачеше сама на пейката, и нещо в мен ме подтикна да ѝ подам ръка. Този миг промени не само нас двамата, но и цялото ни училище.
Казвам се Мартин и съм на шест. На рождения си ден реших да дам спестените си пари на съученик, който нямаше с какво да си купи нови обувки. Това мое решение отприщи вълна от доброта, която промени не само моя живот, но и този на цялото ни училище.
В един дъждовен следобед реших да помогна на бездомния бай Димитър, когото всеки ден виждах пред кварталния супермаркет. Мислех, че една топла супа и малко човешка топлина ще променят нещо, но реалността ме удари болезнено. Тази история разказва за сблъсъка между добрите намерения и суровата истина на живота на улицата.
Винаги съм вярвала, че добротата е ключът към щастието и успеха в живота. Но когато прекалената ми доброта започна да ме води към неочаквани проблеми и разочарования, осъзнах, че всичко има своите граници. Това е историята на шестима души, които научиха този урок по трудния начин.
В оживените улици на София, където темпото на живот често оставя малко място за съчувствие, млада жена на име Мария отдели момент, за да се свърже с бездомния ветеран Иван. Нейният малък жест на доброта беше посрещнат с благодарност, но това, което се разигра малко след това, беше трогателно напомняне за суровия и безпощаден свят, пред който са изправени тези без дом. Тази история изследва сложността на бездомността и мимолетната природа на надеждата в едно безразлично общество.
Вътрешен полет приема неочакван обрат, когато молбата на една майка за помощ остава без отговор. Въпреки усилията си, пътуването на Мария с нейното болно дете става свидетелство за непредсказуемостта на човешката природа.
