Казвам се Катерина и в собствения си дом се чувствах като чужда, защото свекърва ми, Иванка, отнесе всичко – дори и чайника. Мъжът ми, Георги, никога не ѝ противоречеше, а аз постепенно губех себе си. Това е моята история за борбата да си върна свободата и семейството.
В този разказ споделям как домът, за който с мъжа ми работихме цял живот, се превърна в сцена на семейно предателство. Когато свекърва ми даде ключовете на къщата на девера ми, разбрах, че понякога най-болезнените удари идват от най-близките ни хора. Сега се боря с мълчанието и несправедливостта, чудейки се докога мога да търпя в името на семейството.
Живея под един покрив с тъщата си, където всеки ден е битка между гордост, болка и надежда. През сълзи, безмълвни молитви и безкрайни вътрешни диалози се уча да намирам мир и любов там, където мислех, че е невъзможно. Това е моята история за сблъсъка с личните ми граници и намирането на сили да простя.
В този разказ ще ви отведа право в нашата кухня, където една обикновена вечер се превърна в изпитание за майчината ми интуиция. Ще ви разкажа как една тайна дума, измислена уж на шега, се оказа спасителна за дъщеря ми, когато новата приятелка на бившия ми съпруг прекрачи границите. Това е история за семейни конфликти, доверие и силата на едно единствено решение.
