Казвам се Мария и вече десет години съм омъжена за Петър. Винаги съм се опитвала да бъда перфектната съпруга и майка, но с времето започнах да се чувствам като невидимата прислужница в собствения си дом. Сега търся начин да покажа на мъжа си, че съм нещо повече от това.
Винаги съм вярвала, че семейството е най-важното нещо. Приютих братовчедка си в труден момент, а тя злоупотреби с доверието ми и разруши усещането ми за дом. Сега се питам дали наивността е слабост или просто човешка черта.
Животът ми се преобърна, когато съпругът ми Иван реши да предаде всичките ни пари на баща си. От самоуверена жена се превърнах в човек, който трябва да моли за всяка стотинка. Сега се чудя дали любовта и достойнството могат да оцелеят, когато парите се превърнат в оръжие в семейството.
Казвам се Надежда и от две години живея с Мартин. Винаги аз се грижа за дома и пазаруването, а той сякаш не забелязва колко усилия и пари влагам. Започвам да се чудя – наистина ли не вижда, или просто не иска да види?
От години живея в сянката на съпруга си, опитвайки се да запазя мира у дома за сметка на себе си. В един момент трябваше да избера – да продължа да се жертвам за привидната хармония или да се боря за собственото си достойнство. Това е моята история за болката, пробуждането и търсенето на уважение – както в очите на другите, така и в собствените ми.
