В един дъждовен следобед, докато спорех с дядо Кольо за бъдещето му, разбрах колко трудно е да избираш между любовта към близките и реалността на живота. Като самотна майка, трябваше да намеря сили да се справя с грижите за малката Виолета и за възрастния си доведен баща, който отказваше да напусне рушащата се си къща. В тази история разказвам за болката, вината и надеждата, които изпитахме, докато търсехме нов дом – не само за него, но и за нас самите.