Казвам се Мария и съм на прага да изгубя доведената си дъщеря заради нейните собствени избори. Години наред съм се опитвала да я обичам като свое дете, но сега съм изключена от сватбата ѝ. Това е история за любов, разочарование и въпроса кой наистина принадлежи към едно семейство.
Аз съм Мария, на 55 години, и се боря да намеря място за себе си в собствения си дом, докато всяка събота и неделя домът ми се превръща в бойно поле между любовта към съпруга ми и напрежението с доведената ми дъщеря. Семейните конфликти, шумът и хаосът ме карат да се питам дали някога ще намеря хармония в това смесено семейство. Историята ми е за границите, компромисите и цената на търпението.
