Винаги съм била сянката на брат си Андрей – златното дете на нашето семейство. Майка ми винаги го поставяше на пиедестал, а мен ме оставяше на заден план, което ме накара да се чувствам невидима и ненужна. Сега, когато тя е болна и всички очакват да се грижа за нея, се питам: защо точно аз?
В тази история разказвам за драматичната нощ, когато намерих стария тефтер на дядо Петко, скрит в прашния таван на нашата къща в Котел. Докато се боря с тежките семейни тайни и собствените си страхове, се опитвам да разбера дали неговите двадесет правила на мъдростта могат да ми помогнат да простя и да продължа напред. Всяка страница от тефтера ме сблъсква с миналото и ме кара да се замисля дали сме забравили най-важното в живота.
В този разказ споделям как едно решение за наследство разклати основите на моето семейство. Изправена съм пред избора да помогна на едната си внучка, докато другата ми остава чужда. Болката от разрива с дъщеря ми ме кара да се питам дали някога ще намерим път обратно една към друга.
В онази студена декемврийска вечер, когато Петър затръшна вратата след себе си, светът ми се срина. Останах сама с двете ни деца, без пари, без подкрепа, само с обещанието му, че „след пет години всичко ще е различно“. Пет години по-късно той се върна, но дали домът и сърцето ми бяха останали същите?
