След години, в които се раздавах за всички, реших да си взема почивка само за себе си. Вместо подкрепа, получих осъждане и студенина от най-близките си хора. Това е моят разказ за болката, самотата и въпроса: имам ли право да бъда щастлива сама?
Израснах в малко селце в Северна България, където майка ми отглеждаше мен и брат ми сама. Решението ми да напусна дома и да търся щастието си в София разтърси семейството ни и ме изправи пред тежки обвинения от брат ми. Това е моята изповед за болката, вината и надеждата, които нося със себе си.
Още от първия ден в новото семейство усещах, че не съм желана. Винаги помагах, когато имаха нужда, но когато аз изпаднах в трудност, всички се обърнаха настрани. Сега вече знам, че трябва да мисля първо за себе си.
В разгара на лятото здравето ми се влоши рязко. Дъщеря ми и зет ми се появиха навреме, за да ме закарат в болницата, но скоро разбрах, че грижите им не са толкова безкористни. Историята ми е за предателството, самотата и трудния избор какво да оставиш след себе си.
В тази история разказвам за болезнения сблъсък между майчина обич и разочарованието от собственото си дете. След години на жертви, синът ми Калоян се връща от Америка, но вместо благодарност, срещам само претенции и упреци. Вътрешната ми борба между желанието да помогна и усещането за несправедливост ме кара да се замисля: къде сбъркахме като родители?
Изоставен от майка си, защото бях неудобство за новата ѝ връзка, бях отгледан от любящата ми баба. Години по-късно майка ми се върна, не от разкаяние или любов, а водена от егоистични причини. Това е историята за това как се справих със сложността на семейните връзки, предателството и жестоката истина зад внезапната поява на майка ми.
