След 13 години тежък труд в чужбина се върнах с мечтата да събера семейството си под един покрив. Но сблъсъкът между поколенията, различните ценности и болката от самотата ме изправиха пред най-голямото изпитание в живота ми. Сега се питам – къде сбърках и има ли път назад?
Казвам се Мария и днес за първи път от десет години се изправих пред сина си, когото оставих, когато беше само на три. Върнах се от чужбина с надеждата да поправя грешките си, но той ме погледна студено и каза: „Нямам майка.“ Тази среща ме разтърси до основи и ме накара да се запитам дали някога ще мога да заслужа прошката му.
След години тежък труд в чужбина се върнах, за да построя мечтания дом на село. Но синът ми и снаха ми предпочетоха града, а аз останах сам сред спомените и надеждите си. Търся отговор на въпроса какво всъщност означава „дом“ и дали някога ще намеря истинското си място.
Казвам се Мария и съм на 59 години. Преди 20 години напуснах България, за да работя в чужбина и да осигуря по-добър живот на дъщеря си Ива. Днес тя ми се сърди, че съм я изоставила, когато най-много ме е имала нужда.
След петнадесет години брак с Мария, реших да я напусна. Новата работа в Германия ми даде възможност да избягам, но там открих истини, които промениха всичко. Върнах се друг човек, но не така, както очаквах.
Всичко се срина в онази нощ, когато Мария затръшна вратата и изчезна в тъмнината. Седях сам в хола, стиснал в ръце снимката на дъщеря ни, и се чудех къде сбърках. Това е моята история за изборите, които правим, за гордостта, която ни разделя, и за надеждата, че някога ще намерим пътя обратно един към друг.
