Намерих стария му номер в прашен календар от 90-те. Позвъних без надежда, а той вдигна и каза: „Тъкмо за теб си мислех.“ Тридесет години спомени нахлуха в живота ми и разтърсиха всичко, което мислех, че съм оставила зад гърба си.
Първият ми брак се разпадна болезнено и останах сама с дъщеря си. Когато срещнах Николай, българин, който живее в Чикаго, повярвах, че съдбата ми дава втори шанс. Но пътуването ми до Америка разкри истини, които никога не съм очаквала, и ме изправи пред избор, който промени живота ми завинаги.
Заминах за Германия да работя на строеж, за да осигуря по-добър живот на семейството си. Когато се върнах, разбрах, че парите, които изпращах, са изчезнали, а жена ми се е променила до неузнаваемост. Сега се чудя – дали някога ще си върнем доверието и любовта?
След 13 години тежък труд в чужбина се върнах с мечтата да събера семейството си под един покрив. Но сблъсъкът между поколенията, различните ценности и болката от самотата ме изправиха пред най-голямото изпитание в живота ми. Сега се питам – къде сбърках и има ли път назад?
Казвам се Мария и днес за първи път от десет години се изправих пред сина си, когото оставих, когато беше само на три. Върнах се от чужбина с надеждата да поправя грешките си, но той ме погледна студено и каза: „Нямам майка.“ Тази среща ме разтърси до основи и ме накара да се запитам дали някога ще мога да заслужа прошката му.
След години тежък труд в чужбина се върнах, за да построя мечтания дом на село. Но синът ми и снаха ми предпочетоха града, а аз останах сам сред спомените и надеждите си. Търся отговор на въпроса какво всъщност означава „дом“ и дали някога ще намеря истинското си място.
Казвам се Мария и съм на 59 години. Преди 20 години напуснах България, за да работя в чужбина и да осигуря по-добър живот на дъщеря си Ива. Днес тя ми се сърди, че съм я изоставила, когато най-много ме е имала нужда.
След петнадесет години брак с Мария, реших да я напусна. Новата работа в Германия ми даде възможност да избягам, но там открих истини, които промениха всичко. Върнах се друг човек, но не така, както очаквах.
Всичко се срина в онази нощ, когато Мария затръшна вратата и изчезна в тъмнината. Седях сам в хола, стиснал в ръце снимката на дъщеря ни, и се чудех къде сбърках. Това е моята история за изборите, които правим, за гордостта, която ни разделя, и за надеждата, че някога ще намерим пътя обратно един към друг.
