Светът ми се срина в един обикновен вторник, когато съпругът ми Петър ми каза, че вече не ме обича и иска да напусне мен и трите ни деца. Винаги съм вярвала, че семейството е над всичко и че дори когато любовта избледнее, родителите остават заедно заради децата. Сега се боря с болката, предателството и страха от бъдещето, докато се опитвам да запазя дома ни цял.
Винаги съм била сянката на брат си Андрей – златното дете на нашето семейство. Майка ми винаги го поставяше на пиедестал, а мен ме оставяше на заден план, което ме накара да се чувствам невидима и ненужна. Сега, когато тя е болна и всички очакват да се грижа за нея, се питам: защо точно аз?
Още от първия миг на брака ни усещах сянката на миналото му. Две години по-късно, когато видях как купува цветя за рождения ден на бившата си жена, а мен забравя дори с дребен жест, болката ме разкъса. Сега се питам – заслужавам ли да бъда винаги на второ място в собствения си живот?
Още от първия ден на брака ми с Димитър усещах сянката на бившата му съпруга. Постоянните сравнения и очакванията на свекърва ми ме караха да се чувствам все по-малка и ненужна. В тази история разказвам за болката, борбата и решението, което промени живота ми.
Казвам се Виктория и преди година животът ми изглеждаше подреден и сигурен. Само една дума от съпруга ми разтърси всичко, което познавах, и ме остави да се боря с болката, несигурността и страха за бъдещето на нашето семейство. Това е моята история за предателството, прошката и търсенето на смисъл сред руините на разбитото доверие.
Като пенсионерка, трябваше да спра да подкрепям финансово сина си. Сега той ме е откъснал от внука ми. Измина година, откакто го видях за последен път, и болката е непоносима. Посветих живота си на това да осигуря на сина си всичко, само за да се почувствам използвана и изоставена.
