В свят, в който често се очаква жените да намират удовлетворение в домакинството, какво се случва, когато това удовлетворение избледнее? Тази история разглежда живота на Емилия, жена, която се бори с намаляващия си интерес към домашните задължения и влиянието, което това има върху нейната идентичност и взаимоотношения. Следвайте Емилия, докато тя навигира през сложностите на променящите се желания и последствията, които следват.
В сърцето на селска България, Емилия се оказа в капан на живот, диктуван от съпруга ѝ, Марин. Възпитана в консервативно семейство, тя бе научена да поставя семейството на първо място, дори за сметка на собственото си щастие. Когато Марин реши да преместят живота си в изолирана селска къща, Емилия и синът им, Ясен, трябваше да се справят с несигурността и самотата. Докато се опитваха да се адаптират, надеждите на Емилия за по-светло бъдеще започнаха да избледняват, оставяйки я да се изправи пред сенките на миналото си и реалността на настоящето.
Отгледах дъщеря си сама, след като баща ѝ ни напусна, когато тя беше само малко дете. Живеехме в уютен двустаен апартамент, и се стараех тя никога да не изпитва липса на нищо. Тя винаги ме уверяваше, че ще направи живота ми по-лесен, когато стане самостоятелна. В крайна сметка тя се изнесе, намери любовта и ме подкрепяше финансово, без партньорът ѝ да знае. Но сега всичко се промени към по-лошо.
След като се измъква от хватката на контролираща майка, Ема се оказва в капана на брак без обич. Тя търси съвети как да се справи с новата си реалност.
Бях само на 24, когато съпругът ми ме остави с нашата малка дъщеря, Емилия. Тя беше само на три години тогава. Съпругът ми си тръгна, защото не можеше да се справи с отговорностите на семейния живот – предпочиташе да харчи пари за себе си и новата си приятелка, вместо за нас. Сега, години по-късно, отношенията ми с Емилия са напрегнати и една проста молба да помогне вкъщи доведе до обвинения, че се опитвам да съсипя живота ѝ.
