Казвам се Антония и живея в Пловдив. Моята история започва с уж невинна молба от съседката ми Мария да гледам дъщеря ѝ, но скоро се оказах в капан на очаквания, вина и пренебрежение. Това е разказ за болката да бъдеш невидим, за борбата да защитиш себе си и за трудния избор между приятелството и самоуважението.