В един миг на отчаяние и решителност изхвърлих вещите на сина си през вратата и се преместих при снаха си. Семейството ми ме осъди, но не съжалявам – само че не намерих сили по-рано да се изправя срещу него. След смъртта на съпруга ми, който беше душата на дома ни, останах сама, но с времето открих сила да си върна живота.
Една бурна вечер събрах смелост да изгоня свекърва си от нашия апартамент в Люлин. Години наред търпях мълчаливо, докато не осъзнах, че ако искам да живея истински, трябва да поставя граници – дори с цената на разбито семейство. Днес знам, че това беше пътят към свободата и към себе си.
В една бурна вечер събрах смелост да кажа на свекърва си да напусне дома ми. След години мълчаливо търпение и потиснати чувства, този момент се превърна в началото на моята свобода. Сега разбирам, че понякога най-трудните решения са най-правилните.
