Когато чух „Ти само се филмираш“, нещо в мен просто се счупи. Стегнах една раница, оставих бележка на масата и тръгнах към планината сама, без да знам дали постъпвам правилно… ⛰️💔
А това, което стана след тези няколко дни, ме накара да видя и него, и себе си по съвсем друг начин. Прочетете какво се случи по-нататък долу 👇
Стоях в кухнята на баща ми в „Люлин“ и стисках ключовете, докато той ми казваше, че съм се провалил и е време да се оправям сам 😶🌫️ Бях сигурен, че просто ме изхвърля емоционално, точно когато най-много имах нужда някой да ме види и чуе 💔 После излязоха неща за сестра ми, за кредита и за една диагноза, които объркаха всичко и ме накараха да се срамувам от част от думите си 😳 И сега още не знам дали баща ми беше жесток, или това беше неговият крив начин да ни задържи всички над водата 🤷♂️
Казах му в очите, че ако още веднъж ми обясни как „работи за нас“, докато аз се разпадам вкъщи, просто ще си събера нещата. А после той каза нещо, което ме накара да се усъмня дали изобщо съм виждала какво носи и той… 😔💸👶 Прочетете как се стигна дотук и кажете какво бихте направили на мое място долу в поста 👇