Израснах в малък панелен апартамент в Люлин, където майка ми броеше всяка стотинка и спестяваше от всичко. Докато тя се опитваше да ни осигури бъдеще, аз живеех с усещането, че съм лишен от всичко нормално за едно дете. Днес, вече възрастен, се боря с гнева и болката от това детство и се питам – струваше ли си всичко това?
Казвам се Мария. Моята история е за оцеляване под един покрив, където тишината беше по-силна от всеки вик, а семейството ми – моят най-голям страх и болка. Ще ви разкажа как се борих да се спася от миналото, което можеше да ме унищожи.
Баща ми, Иван, беше сянка в детството ми – появяваше се само на рождения ми ден, а после изчезваше за цяла година. Сега, когато вече съм възрастен, той се опитва да се върне в живота ми и търси прошка. Това е моята история за болката, гнева и трудния ни път към помирение.
Когато бях на шест, семейството ми се разпадна заради алчност и предателство. Години по-късно родителите ми поискаха прошка, но раните останаха твърде дълбоки. Сега се чудя дали някога ще мога да простя и да върна изгубеното време.
