Още от дете живея под строгия контрол на майка ми, Мария. Дори след като напуснах дома и започнах самостоятелен живот, тя не спря да се намесва във всяко мое решение. Историята ми е за борбата между любовта към майка ми и желанието ми да бъда свободен човек.
Всичко започна с един обикновен спор, но бързо се превърна в битка за моето място в собствения ми дом. Мъжът ми отказва да се отдели от майка си, а аз се чувствам като гостенка в живота си. Сега се чудя дали любовта може да оцелее, когато между нас стои сянката на свекървата.
В този разказ споделям как години наред живях в сянката на Петър – човек, когото обичах, но който превърна живота ми в низ от компромиси и болка. След поредния тежък ден, когато се прибрах вкъщи с торби в ръце, осъзнах, че не мога повече да бъда единствената, която носи тежестта на нашия общ живот. Това беше началото на най-трудното, но и най-смелото ми решение.
Живея с майка ми вече четири десетилетия и не мога да се откъсна от нейната грижа, която ме задушава. Мечтая за собствен живот, семейство и свобода, но страхът да не я нараня ме държи в капан. Това е моята изповед за любовта, вината и борбата със сянката на една майка.
