Още от първата минута след сватбата усещах, че не съм само жена на Мирослав, а неволен член в семейното царство на майка му Радка. Този разказ ще ви отведе през дългите вечери на разриви, сълзи и непоискани съвети, в които душата ми се бори да не изгуби себе си. Веднъж трябваше да избера – или живот под чужда диктовка, или да се изправя лице в лице с миналото на муж ми и да се опитаме да бъдем истинско семейство.
В тази история разказвам за живота си като самотна майка в София, докато се боря с емоционалното и финансово изнудване от страна на баща ми. Заедно със сестра ми, Мария, се опитваме да поставим граници, но чувството за вина и семейните връзки ни дърпат назад. Историята е за това докъде се простира отговорността ни към родителите, когато те самите не са били до нас.
Казвам се Людмила и вече не мога да живея само за майка си. Години наред жертвах себе си и семейството си, за да ѝ угаждам, но сега съм изправена пред избора: да продължа да се раздавам или най-сетне да защитя себе си. Това е моята изповед за болката, вината и надеждата за ново начало.
