Нека започна с най-важното. Влюбих се в съпруга на най-добрата ми приятелка. Ситуацията беше малко по-сложна от това, но това е същността. Независимо от това, което казват другите, не съжалявам. Това беше необходимо, защото тя разрушаваше брака си и живота на мъжа, когото обичах. Според мен заслужавам малко благодарност. Иван и Мария се запознаха на студентско парти.
Грижата за болен член на семейството е трудна задача, особено когато той не е ваш близък роднина. В продължение на осем дълги години се посветих на грижите за майката на зет ми, жена, която едва познавах. Въпреки усилията ми, благодарност никога не беше изразена, оставяйки ме да се чувствам невидима и недооценена. Казвам се Мария.
– Не сме говорили с майка ми от три месеца! – казва тридесет и пет годишната Мария. – Блокирах я навсякъде, сложих я в черния списък и най-важното, спрях да ѝ помагам финансово… Сега само плащам за апартамента ѝ и веднъж месечно поръчвам доставка на хранителни стоки с всички тежки неща: зърнени храни, олио, захар. И това е всичко. Тя трябва да плаща за всичко останало сама.
