В един дъждовен следобед изпратих съобщение на съпруга си: „Мила, аз съм в Бургас, а децата са при мама. Прости ми и ме разбери!“. Бях стигнала до ръба – между безкрайните грижи за дома и децата, забравих коя съм. Това е моята история за бягството, вината, надеждата и въпроса: има ли изход за жените като мен?