Казвам се Мария и съм майка на трима пораснали сина, но днес ще ви разкажа за най-голямата си болка – отношенията ми с най-големия, Димитър. Въпреки че не одобрявам начина, по който той и жена му харчат парите си, не мога да ги оставя без подкрепа, особено заради трите им деца. Тази история е за гордостта, прошката и тежестта на майчината любов.
В тази история разказвам за собствената си борба като баща, който с години е подкрепял финансово двете си дъщери, вярвайки, че така им помага. Постепенно осъзнавам, че парите ми са се превърнали в източник на завист и раздор между тях и техните семейства. Изправен пред болката от разединението, търся път към истинското помирение и преосмислям ролята си на родител.
Нека започна с най-важното. Влюбих се в съпруга на най-добрата ми приятелка. Ситуацията беше малко по-сложна от това, но това е същността. Независимо от това, което казват другите, не съжалявам. Това беше необходимо, защото тя разрушаваше брака си и живота на мъжа, когото обичах. Според мен заслужавам малко благодарност. Иван и Мария се запознаха на студентско парти.
Като пенсионерка, трябваше да спра да подкрепям финансово сина си. Сега той ме е откъснал от внука ми. Измина година, откакто го видях за последен път, и болката е непоносима. Посветих живота си на това да осигуря на сина си всичко, само за да се почувствам използвана и изоставена.
Вече пет години съм основният финансов източник в брака си. Съпругът ми, който е по-възрастен и има дете от предишна връзка, допринася малко за нашите домакински разходи. Въпреки надеждите ми за промяна, се намирам на ръба на изтощението.
– Не сме говорили с майка ми от три месеца! – казва тридесет и пет годишната Мария. – Блокирах я навсякъде, сложих я в черния списък и най-важното, спрях да ѝ помагам финансово… Сега само плащам за апартамента ѝ и веднъж месечно поръчвам доставка на хранителни стоки с всички тежки неща: зърнени храни, олио, захар. И това е всичко. Тя трябва да плаща за всичко останало сама.
