В този разказ споделям болката си като майка, която е изгубила връзката със сина си заради семейни конфликти и неразбирателство с неговата съпруга. Преживявам всеки ден с надежда и страх, търся вината в себе си и се питам дали някога ще мога отново да прегърна детето си. Историята ми е покана към всички родители и деца да не позволяват гордостта и недоизказаните думи да разрушат най-ценното – семейството.
Живея в старата ни къща от дете, мечтаейки за деня, когато ще я обновя с любимия си. Вместо това, сблъсъкът с властната ми свекърва и борбата за внимание и признание разкъсват семейството ни. Тази история разказва за болката, компромисите и надеждата, че домът е повече от тухли и мазилка.
В тази история разказвам за болката и самотата, които изпитах, когато синът ми се отчужди от мен заради съпругата си. Преживях тежки семейни конфликти, неразбирателство между поколенията и безсънни нощи, търсейки вината в себе си. В края се питам дали някога ще намерим пътя обратно един към друг.
В тази история разказвам за сблъсъка между мен и дъщеря ми, когато тя настоява да се държа като „истинска баба“. Преживявам вътрешна борба между желанието си да бъда себе си и очакванията на семейството. Историята разкрива какво означава да си жена на средна възраст в България днес и как се боря за правото си на свобода и щастие.
Вчера дъщеря ми отново ми изнесе лекция за това как трябва да се държа като баба. Аз обаче не искам да се вписвам в нейните представи за възрастта и ролята на жената. Това е моята борба между желанието да бъда себе си и очакванията на семейството.
