Събудих се една сутрин от грубия глас на братът на мъжа ми, който вече две седмици беше гост в дома ни. Между неговите изисквания и мълчанието на съпруга ми, започнах да губя себе си и да се чудя къде свършват границите на гостоприемството и започва самоуважението. Това е моята история за борбата между семейната лоялност и нуждата да защитя собствения си глас.
Още с влизането в апартамента на леля Мария, почувствах хладината във въздуха. Очаквах топло посрещане и смях около масата, но вместо това ни посрещнаха с празни чинии и скрити погледи. Тази вечер промени начина, по който гледам на семейството и на това, което наричаме дом.
Винаги съм се гордяла с гостоприемството си, но когато непоканени съседи и роднини започнаха да нахлуват в дома ми без предупреждение, търпението ми се изчерпа. След поредица от неловки ситуации и семейни конфликти, реших да взема нещата в свои ръце и да сложа край на тази традиция. Историята ми е за границите, които трябва да поставим, и за цената на прекаленото гостоприемство.
