В този разказ споделям как се оказах разкъсана между грижата за малката си дъщеря и отговорността към възрастния си доведен баща, който живее сам в рушаща се къща на село. След като му предложих да се премести в дом за възрастни, той се срина емоционално, а аз останах с чувство на вина и безизходица. Историята ми е за трудните избори, които животът ни поднася, и за болката от това да не можеш да помогнеш на всички, които обичаш.
В този разказ споделям как вярата и молитвата ми помогнаха да премина през най-тежкия период в живота си – когато трябваше да реша дали да изпратя майка ми в дом за възрастни хора. Семейните конфликти, чувството за вина и безсилие ме разкъсваха, но именно духовната опора ми даде сили да направя трудния избор. Надявам се историята ми да вдъхнови други хора, които се сблъскват с подобни изпитания.
В тази история разказвам за тежката борба да намеря подходящ дом за възрастни за майка ми, докато се боря с чувство за вина, неразбиране в семейството и собствените си граници. Като средното дете винаги съм бил между чука и наковалнята, но сега съм на първа линия, изтощен и разкъсван между любовта и безсилието. Това е моят вик за помощ и въпрос към всички: къде свършва дългът ни към родителите и започва правото ни на собствен живот?
