В този разказ споделям болката и объркването, които изпитах, когато синът ми отказа да кръсти внука ми на баща ми – както повеляваше нашата семейна традиция. Преживях напрежение, сълзи и разкъсване между миналото и настоящето, докато се опитвах да разбера дали любовта към близките е по-важна от спазването на обичаите. Това е моята изповед за сблъсъка между поколенията и търсенето на прошка.