Казвам се Димитър и работя като медицинска сестра в неврологичното отделение на болница в Пловдив. След като преживях инсулт и ме изписаха от болницата, никой от семейството ми не дойде да ме вземе. Това е моята история за изгубената любов, семейните конфликти и търсенето на прошка.
Казвам се Димитър и работя като медицински техник в отделението по неврологична рехабилитация в Пловдив. След като преживях инсулт и трябваше да ме изпишат от болницата, никой от семейството ми не дойде да ме вземе. Това е моят опит да разбера къде изчезнаха любовта, отговорността и прошката между нас.
Всичко се промени за миг – от сцената на балетната зала до болничното легло. Борбата с тялото ми, със страховете и с разпадащото се семейство ме научи какво значи истинска сила. Това е моята изповед за прошката, любовта и надеждата, които намерих в най-тъмните дни.
Всичко се промени в деня, когато майка ми се върна при мен и дъщеря ми Ема след инсулт. Между напрежението, старите рани и новите предизвикателства, трябваше да намеря сили за прошка и помирение. Това е моята история за болката и изцелението чрез любовта.
