Осемнадесет години всеки ден сервирах кафе на мълчаливия господин Димитров в малкото ни кафене в Пловдив, без да знам нищо за живота му. Когато той внезапно спря да идва, открих истини, които промениха начина, по който гледам на хората и на себе си. Това е история за самотата, предразсъдъците и всичко онова, което остава неизказано между редовете на ежедневието.