Всичко започна в онази бурна нощ, когато някой почука на вратата ни и открих внучката си сама, а дъщеря ми Мария беше изчезнала. Историята ми е за болката, вината и опита да разбера защо децата ни понякога избират път без нас. Това е разказ за любовта, която остава, дори когато всичко друго се разпада.
Сутринта, в която съпругът ми Петър излезе да купи хляб и не се върна, беляза целия ми живот. Години наред живях между надеждата и отчаянието, докато един ден истината не излезе наяве. Това е историята на една липса, която промени всичко, и на смелостта да погледна в очите онова, което най-много ме плашеше.
Казвам се Стефан и вярвах, че имам всичко – любяща съпруга, прекрасна дъщеря и спокоен живот в Пловдив. Но когато дъщеря ми Мария тежко се разболя, а жена ми Елена изчезна без следа, започна да се разплита верига от лъжи, която преобърна целия ми свят. Принудих се да се изправя пред истината за бащинството си, предателството и собствената си слабост, и да науча какво означава да бъдеш истински баща.
Една дъждовна сутрин непозната млада жена се появи на прага ми и заяви, че е годеницата на сина ми. Тя ми каза, че той е изчезнал преди две седмици, а аз дори не знаех. В този водовъртеж от емоции и болка се впуснах да търся истината, докато стари семейни тайни и рани започнаха да изплуват на повърхността.
Като майка на двама сина, 12-годишния Петър и 6-годишния Иван, често разчитах на по-големия си син да ми помага с поръчките. Един натоварен следобед го изпратих до магазина, а малкият Иван настоя да отиде с него. Това решение доведе до неочаквана трагедия и отчаяно обаждане до полицията.
