Изоставен в началото: Историята на Иван и търсенето на дом
Казвам се Иван. Роден съм с рядко генетично заболяване и изоставен още в първите си дни. През целия си живот се боря за приемане, любов и място, което да нарека дом.
Казвам се Иван. Роден съм с рядко генетично заболяване и изоставен още в първите си дни. През целия си живот се боря за приемане, любов и място, което да нарека дом.
В тази история разказвам за болката и гнева, които изпитах, когато майка ми ме изостави заради новия си съпруг и години по-късно се върна, очаквайки да я приема в дома си. Преживях тежко детство с баба ми, борейки се с бедността и липсата на майчина обич. Днес, когато майка ми се нуждае от помощ, аз съм изправена пред най-трудното решение в живота си.
Казвам се Ева и никога не съм си представяла, че ще се грижа за снахата си Ели, след като синът ми я изостави. Въпреки болката и объркването, които изпитвах, Ели ми показа благодарност, която не разбирах и не очаквах. Сега търся отговори – как да приема тази неочаквана топлина и какво означава тя за мен като майка и човек.
Още с първия си дъх бях изоставен – майка ми ме остави в родилното, защото съм се родил с рядко заболяване. Израснах по домове, борейки се с предразсъдъци, самота и жажда за истинско семейство. Това е моят разказ за болката, надеждата и вечната борба да бъдеш приет такъв, какъвто си.
Израснах с мисълта, че баща ми ме е изоставил, защото така ми казваше майка ми, Стефка. Всичко се преобърна, когато един ден на вратата ни се появи непознат мъж, който разклати всичко, в което вярвах. Истината за нашето семейство се оказа много по-сложна и болезнена, отколкото някога съм си представял.
Цял живот се стараех да направя всичко за децата си, но на старини те ме изоставиха. Никога не съм мислила, че ще трябва да прося, за да оцелея. Тази история разказва за предателството и болката от загубата на връзката с най-близките хора.
В малък български град, животът на Мария беше диктуван от очакванията на нейното семейство. Възпитана да бъде послушна и изпълнителна, тя никога не поставяше под въпрос пътя, който й беше предначертан. Родителите й, особено баща й, вярваха, че престижното образование ще осигури бъдещето й. Но когато предателството я удари, Мария се оказа изоставена в рушаща се къща с малкия си син, изправена пред мрачна реалност, която никога не е очаквала.
Любовта на родителя няма граници, дори когато е изправен пред болката от предателството на детето си. Дъщеря ми напусна съпруга и децата си, оставяйки ги да се справят сами. Това е история за трайната любов и борбата да събереш парчетата.
Майка ми отгледа сестра ми и мен сама, след като баща ни ни изостави заради живот в лукс с друга жена. Тя се надяваше години наред, но в крайна сметка трябваше да се откаже и да продължи напред. Една нощ семейството на брат ми се появи на вратата ми, а реалността на тяхната ситуация беше повече, отколкото можех да понеса.
До седемгодишна възраст, Емилия живееше привидно нормален живот с родителите си. Но един ден всичко се промени. След училище, вместо баща ѝ, я взе леля ѝ. Когато се прибраха вкъщи, баща ѝ съобщи новина, която щеше да промени живота ѝ завинаги.