Казвам се Ема и още на шест години разбрах какво значи да бъдеш изоставен. Години наред чаках майка си в дома за изоставени деца, вярвайки, че ще се върне за мен, но съдбата ми поднесе нов шанс чрез семейство, което избра да ме обича като свое дете. Това е моята история за болката, надеждата и намирането на дом там, където най-малко очакваш.
Казвам се Весела и цял живот съм давала всичко за сина си, след като съпругът ми ме изостави. Когато Иван, моят син, ме изгони от дома ни, сърцето ми се разби, но не знаех, че точно този момент ще бъде началото на моето изцеление. Това е история за болката, прошката и онова, което остава, когато всичко друго си отиде.
Казвам се Димитър и вярвах, че имам всичко – стабилна работа, обичаща съпруга и прекрасна дъщеря. Но когато малката ми Мария се разболя тежко, а жена ми изчезна без следа, светът ми се срина. Останах сам срещу страховете си, тайните и нуждата да бъда истински баща.
Казвам се Ива. Преди пет години, като студентка в София, неочаквано станах майка на малкия Лъчезар. Оставих го на родителите си, вярвайки, че ще имам време за него по-късно, но съдбата ми показа колко дълбоко съм го обичала и какво всъщност означава да бъдеш майка.
В една бурна нощ, когато миналото и настоящето се сблъскаха, зълва ми Мария и децата ѝ потърсиха убежище при мен. Изправена пред спомени за семейни предателства и собствените си страхове, трябваше да реша дали да отворя сърцето си или да остана затворена в болката. Това е моята история за прошката, семейството и изборите, които ни определят.
Казвам се Даниела и цял живот съм живяла в сянката на съпруга си, Красимир. След като той ни изостави в старата къща на село, останах сама с двете ни деца и трябваше да се боря за оцеляването ни. Това е разказ за болката, страха и надеждата, които ме съпътстваха по пътя към един нов, но неосъществен живот.
Казвам се Надежда и още от шестгодишна възраст животът ми се преобърна. След като майка ми изчезна безследно, попаднах в приемно семейство и дълго време чаках да се върне. С времето разбрах, че понякога съдбата ни дава нов шанс и ново семейство, което може да ни обича истински.
Казвам се Яна и животът ми се преобърна, когато останах сама в най-тежкия момент – девет месеца бременна. Три години по-късно бащата на детето ми се върна, искаше прошка, но аз вече не бях същата жена. Историята ми е за предателството, прошката и силата да започнеш отначало.
Казвам се Иван. Роден съм с рядко генетично заболяване и изоставен още в първите си дни. През целия си живот се боря за приемане, любов и място, което да нарека дом.
В тази история разказвам за болката и гнева, които изпитах, когато майка ми ме изостави заради новия си съпруг и години по-късно се върна, очаквайки да я приема в дома си. Преживях тежко детство с баба ми, борейки се с бедността и липсата на майчина обич. Днес, когато майка ми се нуждае от помощ, аз съм изправена пред най-трудното решение в живота си.
Казвам се Ева и никога не съм си представяла, че ще се грижа за снахата си Ели, след като синът ми я изостави. Въпреки болката и объркването, които изпитвах, Ели ми показа благодарност, която не разбирах и не очаквах. Сега търся отговори – как да приема тази неочаквана топлина и какво означава тя за мен като майка и човек.
Още с първия си дъх бях изоставен – майка ми ме остави в родилното, защото съм се родил с рядко заболяване. Израснах по домове, борейки се с предразсъдъци, самота и жажда за истинско семейство. Това е моят разказ за болката, надеждата и вечната борба да бъдеш приет такъв, какъвто си.
